1934-та ГОДИНА

През тази година сейзмологът Чарлз Рихтер умува върху създаването на скала за измервания на земетресенията. Едно "земетресение", но от по-друго естество разтърсва жителите на с.Загражден (Мъгура). За него може да прочетем от страниците на румънското списание "Тimocul" - януари/февруари 1935 г.

Ето и превода от румънски:

"1. Представяме списък на румънците от село Мъгура, отведени в село Бешлий (дн.Байкал), където са били бити и заплашвани с изтезания, защото са продължавали да говорят на "цигански" - така се изразил за румънския език кап.Ганчев,мъчителят на нашите братя румънци:

Йон Пирку(днешна фамилия Пиркови - бел.моя), Стан Стоеникъ(дн.Стоеникови), Раду Барбу(дн.Барбови), Раду Булие(дн.Булиеви), Паску Бешу(дн.Бешеви), Дан Петре, Думитру Щефан(дн.Стефанови), Петрикъ Дагъ, Дице Григоре, Крачун Брезой(дн.Брезоеви), Стан Барбу, Марин Крачун, Йон Флоря, Петре Порнич, Марин Барбу, Мита Търнъ(дн.Търнови).

2. Флоря Мариан е бил чут от стражар в селото, че говори на румънски, за което е арестуван и подкаран през зимата към Бешлий. В местността Куратоаре (рум. Плацента?) е бил погребан в снега, като след това му е било казано, че ако разкаже на някого за случилото се ще бъде разстрелян.

3. Марин Крачун искал да празнува именния си ден на Коледа, за което е бил бит до кръв, защото казал, че родното му име е Крачун, а не Христо!

4. Паску Бешу, Опря Щефан, Флоря Ивануш(дн.Иванушеви) са били извикани на граничния пост "Македония №7", за да донесат храна и пиене на войниците. След това са били бити, а граничарските кучета са били насъскани срещу тях.

5. Ученикът Йон Фискуч(дн.Фискучеви) от трети клас, чут от учителя си Казанджиев, че говори на румънски е бил жестоко бит. Бащата на ученика протестирал срещу това, но дошъл "палачът" кап.Ганчев, който пък пребил бащата да състояние на несвяст. 

6. Раду Булие, отивайки на герана на селото, среща там Мария И.Флоря, която незнаейки български, започва да му шепти на румънски. Войникът, поставен там(на герана) да следи дали хората говорят на румънски ги чува. Раду Булие е бил бит и след това изпратен в Бешлий, където е посрещнат от кап.Ганчев също с тояга.

"Палачи" на румънците от окръг Плевен

1. Ганчев,капитан със седалище село Бешлий, сега преименувано на Борил

2. Мустаков, капитан със седалище в Сомовит. Агенти: Георги Тошев и Борис Манолов -българи от Македония, заселени в Черчелан(дн.с.Дъбован), Симеон Павлович, живеещ в с.Мъгура, руснак."

А в края на злополучната 1934-та година жителите на Мъгура получават като новогодишен подарък ново име на селото "Загражден"(7.12.1934).

Хубавото в цялата тази история е, че след толкова много бой няма убити. А иначе "мерките" взети от властта дават резултат! Румънците от с.Мъгура(Загражден) намразват родния си език и от дъното на душата си вече не искат да имат нищо общо с "циганския" си произход. Те са претопени и стават българи, затова бъдещите наследници на жестоко битите вече нищо не знаят за потеклото си. Или не искат да си спомнят...