петък, 22 октомври 2010 г.

ВЛАШКИ СЕЛИЩА В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ според eliznik.co.uk




1877 г.-ИЗ БЕЛЕЖНИКА НА ЕДИН ВЕТЕРАН



Обложката на румънската книга "1877 -Din carnetul unui veteran"("1877-От бележника на един ветеран") от Ştefan Georgescu.





Сержант Щефан Джеорджеску е един румънски войник,участвал в обсадата на Плевен по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.Ето какво той пише в своите мемоари за село Мъгура/дн.Загражден/:
"Денят,определен да минем Дунава за България дойде.Като стигнахме на моста/понтонния мост м/у Силищоара и Мъгура-бел.моя/,се обърнах назад.Множество хора на брега ни викаха:"Успех!И да се върнете здрави!"
Като че ли щяхме да се върнем всички!
Гледах към румънския бряг,откъдето се чуваше глух и особен шум,като че ли беше от рой пчели или,по-точно,като че ли чуваш от голяма разстояние шума на един водопад.Сред този шум чувах доста ясно гласа на моята майка,която ме зовеше.
Колкото повече напредвахме,толкова Дунав и румънската земя се отдалечаваха бавно от погледа ми,докато изчезнаха съвсем.
В първото село ,в което влязохме живееха румънци/Мъгура-бел.моя/.
Попитах един старец как са могли да търпят варварството на турците,а не са дошли в страната,където са техните братя.Отговори ми,че са предпочели турците пред своите братя.защото злото,което ти причинява чуждият,не те наранява така,както ако ти го стори брат.
В Румъния,казваше той,селяните са бедни,защото нямат земя.Тук,макар да нямаме собствена,поне земя колкото щеш,а в замяна даваш на държавата малък данък.
Можеш да се трудиш,колкото сили имаш,стига Господ да ти даде много крави и много и яки деца.Ако минем в Румъния,ще сме принудени да работим за тоя дето духа,на чокоя,който не те смята дори за човек,а камо ли за брат.Този отговор на стареца ме накара да се замисля."-из "1877-из бележника на един ветеран" от Щефан Джеорджеску С.1977 стр.12-13

20 август(1 септември-нов стил) 1877 г.



Кръстът при гр.Корабия/Румъния/,кв."Силищиоаръ",гледан от р.Дунав и на брега.



1877

Кръст,издигнат на левия бряг на р.Дунав/срещу кв.Силищоара,гр.Корабия/,в памет на преминаването на румънските войски на 20.08.1877 г.Върху постамента е написано-"В памет на тези които ни дадоха Независимостта".Същите тези войски,заедно с руските,донесоха и Свободата на България!






С D върху картата е означено мястото на кръста,между км 628 и км 627 по левия бряг на Дунава.
По време на Освободителната война 1877/78 г। между с.Силищоара/дн.квартал на гр.Корабия/ и с.Мъгура/дн.Загражден/ е построен понтонен мост,по-който на 20 август/стар стил/ преминават румънските войски,участвали в обсадата на Плевен.***Това преминаване е пресъздадено във филма на реж.Sergiu Nicolaescu "Pentru patrie"/"За родината"/-1976 г. откъс,от който може да видите тук(кликнете на-http://www.youtube.com/watch?v=SiPA4_dLukk ).На клипчето румънските войници вървят по понтонния мост към с.Мъгура/дн.Загражден/.



***Написаното е базирано на статията на Георги Барболов- "Действия на румънските войски по преминаване на р. Дунав(1877-1878 г.)",публикувана в "Военно-исторически сборник"-1978 г./кн.1,стр.124