Заповед-257 от 4.12.1933 г. на началника на 2/21 пограничен подучастък, кап.Ганчев, носеща гриф "Бързо-Поверително" до " Кметовете на селата Черчелан, Мъгура, Гиген, Гигенска махала, Крушовене, Бешли, Долни Вадин, Горни Вадин и Остров". Точка 5 -"Навсякъде да се говори само на официалния език - БЪЛГАРСКИ. Неизпълнителите на горното да се изпращат в Щаба на подучастъка."
За терора, упражнен врху населението на с.Мъгура, неизпълнило "точка 5" от ЗАПОВЕДТА може да се прочете в публикацията:
1934-та ГОДИНА /линк/ в този блог.
В началото на 1935-та година двама мъже от Мъгура - Паску Бешу и Думитру Щефан успяват да избягат през Дунава в Румъния и разказват за изтъпленията на граничната войска над местното население. Вестник "Универсул" от 10.02.1935 г. излиза със заглавието-"Насилието над румънците в България":
Явно случаят не е единичен, а модел на поведение в страната, защото този междуетнически проблем се превръща в дипломатически.
За развоя му можем да прочетем в книгата на А.Кузманова(1984) -"Балканската политика на Румъния през 1930-1939 г.", стр.74-75:
"По линия на "чисто" българско-румънските отношения през първите месеци на 1936 г. от румънска страна продължаваха да се протакат започването на преговорите по "висящите" въпроси. Същевременно пред българските дипломати в Букурещ и от време на време в печата (главно във вестниците "Universul" и "Curentul") продължаваше да се подържа тлеенето на огъня на недоволството от третирането на "румъните в България" (доклад от Букурещ от 31.I.1936 г. и доклад от 7.IV.1936 г.) ...случаите на лошо третиране на това население от страна на местните власти и на пограничните офицери бяха плод не на определена държавна политика, а прояви на националистическо озлобление и на криворазбрано чувство за възмездие заради съдбата на българите в Южна Добруджа и нямаха масов и планомерен характер."
В заключение, още стои един въпрос без отговор и до днес - КАКВА Е БИЛА ВИНАТА НА ТОВА НАСЕЛЕНИЕ,ЧЕ ДА БЪДЕ ТРЕТИРАНО ТАКА?
