петък, 26 ноември 2010 г.

ЗАГРАЖДЕН НА КАРТА ОТ 1880-та ГОДИНА

През 1870-1874 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц/на гравюрата/ посещава България.Резултатът от това пътуване е пътеписът "Дунавска България и Балканът".
През 1880 г. книгата търпи второ издание,към което има приложена карта:

На отрязъка от тази карта се вижда село Magura/дн.Загражден/,а в скоби е написано турското му име Tepe köı[Тепе кьой].Положението на селото съм заградил в червен правоъгълник:

От френското издание на "Дунавска България и Балканът"-"Le Bulgarie Danubienne et le Balkan"/1882 г./,на стр.271 четем:
"Погледът се заслепява от силната слънчева светлина,отразена от голямата водна площ* между реките Вит и Искър.
Няколко малки оазиса,покрити със зеленина,се намират сред сивожълтия льос,разделен от езера и села,предимно румънски-Мокрешани,Черчилани и Магура**".
*на картата тази "водна площ" е отбелязана като "Balte mare"/от рум. balte mare-'големи блата'/ или това са били блатата/езера/-Десна,Видра,Крайще,изчезнали след построяването на Карабоазката дига през 1931 г.
**селото "Мокрешани" или Макрешан/Мокришан/ вече не съществува.Твърди се/в с.Сомовит и гр.Гулянци/,че при голямия разлив на Дунава,през 1888 г.,то е било напълно залято от водата.Обаче при първото преброяване в К-во България през 1881 г. селото вече не е в преброителните списъци.Следователно,най-вероятно,то е изчезнало преди тази година.
Селото "Черчилани" или Черчилан/Черчелан/ е днешното село Дъбован,а селото "Магура" или Мъгуръ е днешното Загражден.