Този документ е открит от акад.Стоян Романски в архивите на гр.Крайова /Румъния/и представлява списък на 528 семейства бежанци минали Дунава при Оряхово по време на руско-турската война 1828 /29 г. за да се заселят във Влашко.В списъка е дадено родното място,името на главата на фамилията и мястото,където се е заселило семейството.Конкретно от с.Мъгура в с.Силищоара/Румъния/ са се изселили шест семейства.
Лингвистичният анализ показва румънски произход на фамилните имена:
VIJULIE-от рум.'буря,фъртуна ',думата е диалектна и е разпространена в областта Олтения
DOŞA-фамилните имена от този тип,завършващи на -а са много разпространени в Трансилвания/Румъния/
CURCĂ-от рум.'пуйка'
ŞOANĂ/неправилно записано "ŞONĂ"/-от рум.'шега,глума',думата е диалектна,разпространена в областите Олтения,Банат и Трансилвания
Личните имена-Лупу/в превод Вълчо/,Георге,Митре,Раду,Стан са изконно румънски.
Документът е показателен с това,че към периода 1828/29 г. в с. Мъгура е живяло население с румънски произход.Според същия документ,през 1828/29 г. от с.Мъгура в с.Избичени/Влашко/ се изселва и група от четири семейства,този път българи.
Малкият брой семейства,живяли през този период в Мъгура е показателен,че населението е намаляло вследствие на някакъв инцидент.Най-вероятно това е чумната епидемия от 1813-1814г.,върлувала в Плевенско и покосила крайбрежието на р.Дунав.
***Написаното е базирано въз основа на монографията на С.Романски-"Българите във Влашко и Молдова"-1930 г.,където документът е поставен под номер 93,стр.99-116
От друг документ знам,че през август 1832 г. гореспоменатият "Стан Шонъ"/или Шоанъ/ се е завърнал пак в България,преминавайки Дунава от скелята Излаз/дн.Румъния/.С него е бил и племенникът му Войку син на Йон Шоанъ.В наши дни родове Шоанъ/Шонови/,Куркъ има в с.Загражден,а Дошъ/Дашеви/ и Вижулие/Вижалие/Маринови/-в с.Дъбован.
