Карта на Княжество Влахия и окръг Романац в Олтения
По време на Руско-турската война 1828-29 г. голяма част от населението на селата в Никополско бяга през Дунава и намира убежище в окръг Романац,Влахия.
На 17 февруари 1831 г. Високата порта изпраща във Влахия своя емисар Халил бей с искане към Врончията на вътрешните работи бежанците да бъдат върнати отново в Османската империя.
На 26 май 1832 г. изпратеният в Каракал(окръг Романац),от никополския паша,турски представител Ибрахим ага се среща с главите на 411-те семейства бежанци и ги уговаря да се завърнат отвъд Дунава.Много от желаещите да преминат реката обаче били румънци и се пита дали могат да се върнат на юг от Дунава.
Този документ е публикуван в студията на К.Велики и В.Трайков "Българската емиграция във Влахия след Руско-турската война 1828-1829 г.", изд. на БАН 1980 г.,под номер 189,стр.339.
Ето няколко интересни момента от него:
"Управлението обаче,като направи разследване върху искането на тези семейства,разбира,че най-много от тези,които искат и избраха да вървят отвъд Дунава не са българи,както гласи заповедта на Вистиерията,а са румънци от тези,които живеят тук в страната(Влахия-бел.моя)по граничните села,близо до Дунава,които по-рано,преди време,минали отвъд Дунава от естествен навик и се заселили там(България-бел.моя),докато по-късно заедно с българите преминали тук в страната,на която по-рано са били жители(Влахия-бел.моя)."
