Ако сега попитате в Загражден за участието на селото в Балканските войни, едва ли ще научите нещо конкретно. Ще ви покажат паметника в центъра, пред Пощата.
Върху каменния обелиск е написано - "На падналите войници от с.Мъгура Никополско във войните 1912-1918 г." Следва списък на войници. Но кои са тези мъже, къде, кога и защо са загинали - не става ясно. Стоте години изминало време сякаш са заличили всички спомени за тях. Пълна амнезия!
Но докато човешката памет е твърде къса, все още са живи архивите.
Според сайта на Държавния военноисторически архив (ДВИА) - "Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913 г.)", от с.Мъгура(дн.Загражден), в тези войни, са загинали 10 войници. В момента само имената на четирима от тях са записани на паметника. Това са -(гръб на паметника) Георги Барбов, (лява страна на паметника)Флори М. Турицов, Флори Ф. Пуев и Юрдан М. Търнов.
Ето и пълния списък на загиналите 1912-13 г. от с.Мъгура, Никополско:
1. редник Флори М. Турицов, 8 рота на 54 пех.полк, убит на 2.11.1912 г. при Мезар тепе(Одринско)
2. редник Флори Ф. Пуев, 8 рота на 54 пех. полк, убит на 2.11.1912 г. при Мезар тепе(Одринско)
3. редник Крачун Т. Царянов(Церянов), 16 рота на 33 пех.полк, починал(вер. от рани)на 5.11.1912 г. при Чаталджа
4. редник Димитър Р. Петров, 3 рота на 33 пех.полк, починал на 17.11.1912 г.(вер. от холера) с.Субатчую(Чаталджанско)
5. редник Георги Барбов Биволанов, 11 рота на 35пех.полк, починал на 29.01.1913 г.(вер. от холера)гр.Чорлу(Чаталджанско)
6. редник Марин Калчин Ирганов, 3 рота на 66 пех.полк, убит на 7.7.1913 г. на връх Цвeтков гроб(Трънско)
7. редник Иван С. Тучилов(Точилов), 3 рота на 66 пех.полк, починал на 9.7.1913 г.(вер. от рани) в гр.Трън
8. редник Марин Пасков Кирцев, 2 рота на 66 пех.полк, убит на 16.7.1913 г. на връх Цвейна чука(Трънско)
9. редник Райко Флоров Точилов, лазарет към 9 пех.дивизия, починал на 6.8.1913 г. в гр.София
10. редник Юрдан Маринов Търнов, 4 рота на 33 пех.полк, починал на 25.8.1913 г.(вер. от рани) в гр.София
Гробовете на войниците са на местата, където са намерили смъртта си.
Днес една от стените на обелиска-паметник е все още свободна. Сега, след 100 години, там могат да бъдат изсечени имената на "забравените" войници. Те заслужават това, а не забрава!
