вторник, 6 юни 2017 г.

ШЕСТИМАТА ОТ 33-ти ПОЛК

                                                                                                                                                                                                                               
                                                                                                                                                 
Трипотамос е малко, почти обезлюдено селце в днешна Гърция, област Флорина(Лерин).
 Разположено е на място, където се разклонява река и това обстоятелство е дало името му. Но Трипотамос не винаги се казвало така. Преди 1925 г. селото е носело името Петорак и е било с почти българско население. След загубата на България в Първата световна война (1914-1918) Петорак остава завинаги в пределите на гръцката държава, българите са етнически претопени и превърната в гърци. Но историята все още помни...

През септември 1916 г. край Петорак се водят едни от най-тежките сражения на Солунския(Македонски) фронт на войната. Срещу българската армия се изправят смесените руско-френски войски. Френските генерали от щаба в Солун смятат, че участието на "освободителите" ще деморализира българските войници и те няма да се сражават срещу руснаците. Ала тези планове се провалят. Бойците от 33-ти пехотен Свищовски полк удържат непрестанните атаки на противника, целящи да разкъсат фронта по линията Петорак - Армненохор.

През септемврийските сражения на 1916 г. край Петорак загиват шест войници от село Мъгура(днешно Загражден), Никополска околия. Те служели в 7-а и 8-а рота, 33-ти полк на 9-та Плевенска пехотна дивизия. Погребани са на позицията, където са проляли кръвта си. Имената им са изписани на паметника в центъра на село Загражден.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              


1. редник Илия Томов ПАРАДЕЛОВ, загинал на 18.09.1916 г.

2. редник Матей Иванов ЦЕРЯНОВ, загинал на 19.09.1916 г.

3. старши подофицер Георги М. ПРЕДОВ, загинал на 20.09.1916 г.

4. редник Георги Митров КИРОВ,загинал на 24.09.1916 г.

5. редник Иван Иванов ДРАГОЛОВ, загинал на 24.09.1916 г.

6. редник Марин Илиев ЦЪКАЛОВ, загинал на 24.09.1916 г.



                                        






Бойният път на 9-а плевенска пехотна дивизия. В долния ляв ъгъл на тази пощенска картичка се вижда позицията при село Петорак/Леринско/.











След Леринската настъпателна операция август 1916 г. ротите на 33-ти 
Свищовски полк заемат позиции пред село Петорак/днес Трипотамос/ - червената точка на картата.





Офанзива на руско-френските войски септември 1916 г. в посока Лерин/Флорина/ - Битоля/Манастир/.






Войници от 9-а Плевенска пехотна дивизия(33-ти пехотен Свищовски полк), снимани на Солунския фронт.











петък, 7 март 2014 г.

ДОБРИЯ ДОКТОР ("Доктор Буна")



    * Из спомените на д-р Кирил Петров Георгиев (1920-2004):

       "Роден съм в гр.Сливен, завършил съм Сливенската Мъжка Гимназия "Добри Чинтулов" с успех 5.75. През 1939г. в гимназията беше обявен конкурс за стипендиант по медицина, като стипендията беше отпусната от известното тогава в Сливен учителско семейство, чийто син е починал от туберкулоза, докато е бил студент по медицина. В негова памет те учредяват тази стипендия и я даваха за някое бедно дете, което да стане лекар вместо техния син. Успях да се преборя с петима от моите съученици, дори едната от тях беше племенничка на учителката ни по френски и точно на този изпит тя беше скъсана, а на мен много ми вървяха езиците, благодарение на което по-късно бях "удостоен" от пациентите си като ДОКТОР БУНА. Завърших Медицинския Факултет на 13.11.1944г. след най-големите бомбардировки в София, като част от стажа ни дори беше съкратен, което не навреди на подготовката ми, защото бях попивал всичко, което са ми давали моите професори и преподаватели...
         На 5.02.1945г. бях назначен за участъков лекар в с.Загражден, Никополска околия. Много далеч от Сливен, но тогава не избирахме, искахме да работим, пък къде да е, нямаше значение. Селото е разположено на 500м от р.Дунав и заедно със с.Дъбован образуваше един участък от 4500 души. Здравната служба се състоеше само от една стая в общината. Отначало нямах никакъв помощен персонал, дори санитар. по-късно назначиха един хигиенист. Първият ми пациент беше едно момиченце на 6 месеца - Теменужка, с тежка бронхопневмония. Излекувах я - тогава все още нямаше пеницилин, а използвах лапи от синапено брашно и оцет и я мажех с камфоров спирт на гърдичките. В първите критични нощи спях у тях, за да я наблюдавам денонощно как диша. Този успех ми вдъхна увереност в моите възможности и ми създаде авторитет сред населението. Започна да се говори в селото, че съм специалист по детски болести. Освен това пожънах още един успех сред хората, говорещи в по-голямата си част влашки език - аз бях френски възпитаник и влашкият ми се отдаде бързо. Така хората заговориха на тяхному, че АСТА ДОКТОР Е БУНА(" Ăsta doctor e bun/ă " - бел.моя И.Ш.) - в превод "този доктор е добър". И защо ли? Защото предният колега бил оставил бележка на вратата си, че в кабинета му се говори само на български и съответно хората са избягвали да се лекуват при него.
        На 19.01.1946г. бях преместен на работа в с.Гулянци...
        Трудно ми е да изброявам колко безсънни нощи съм прекарал, ако въобще съм имал спокойна нощ. Колко пъти съм обикалял съседните села в най-студените зимни нощи по Дунава, завит само с един гъбин и бастун с голям шиш на върха, за да се браня от напиращите вълци, идващи през замръзналата река от Румъния... Спях при тежко болните, а на вратата на квартирата и амбулаторията ми винаги светеше лампа и имаше бележка в коя къща се намирам. Работех всичко - вътрешни, детски болести, малка хирургия, кожни болести, очни и ушни. Излекувал съм толкова болни от малария и краста, колкото коса няма по главата ми. По време на престоя ми в двете села - Загражден и Гулянци, съм имал около 25 случая с остър хирургически корем - перфорирали язви, жлъчки, апендицити. Населението консумира много лютиви храни и стомашните и дуоденални язви не бяха рядко явление. Всички случаи бяха разпознати, изпратени в окръжна болница в Плевен и оперирани в най-благоприятни срокове. С детската смъртност нямах проблеми - годишно се раждаха 120-130 деца, а умираха 1-2 деца до една годишна възраст и то в периода на новороденото. Всички деца се раждаха по домовете, но винаги с  акушерска помощ. Преди да разкрием родилен дом, в Гулянци имаше детска смъртност 15%, но след разкриването му /1950г./, тя спадна драстично..."

* спомените на д-р К.П. Георгиев ми бяха предоставени от неговата дъщеря Елизабет Георгиева, живееща в гр.София

вторник, 20 ноември 2012 г.

ЗАБРАВЕНИТЕ ВОЙНИ (1912 - 1913 г.)




    Ако сега попитате в Загражден за участието на селото в Балканските войни, едва ли ще научите нещо конкретно. Ще ви покажат паметника в центъра, пред Пощата.
     Върху каменния обелиск е написано - "На падналите войници от с.Мъгура Никополско във войните 1912-1918 г." Следва списък на войници. Но кои са тези мъже, къде, кога и защо са загинали - не става ясно. Стоте години изминало време сякаш са заличили всички спомени за тях. Пълна амнезия!
     Но докато човешката памет е твърде къса, все още са живи архивите.
     Според сайта на Държавния военноисторически архив (ДВИА) - "Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913 г.)", от с.Мъгура(дн.Загражден), в тези войни, са загинали 10 войници. В момента само имената на четирима от тях са записани на паметника. Това са -(гръб на паметника) Георги Барбов, (лява страна на паметника)Флори М. Турицов, Флори Ф. Пуев и Юрдан М. Търнов.


   
 

  Ето и пълния списък на загиналите 1912-13 г. от с.Мъгура, Никополско:

      1. редник Флори М. Турицов, 8 рота на 54 пех.полк, убит на 2.11.1912 г. при Мезар тепе(Одринско)

       2. редник Флори Ф. Пуев, 8 рота на 54 пех. полк, убит на 2.11.1912 г. при Мезар тепе(Одринско)

       3. редник Крачун Т. Царянов(Церянов), 16 рота на 33 пех.полк, починал(вер. от рани)на 5.11.1912 г. при Чаталджа

       4. редник Димитър Р. Петров, 3 рота на 33 пех.полк, починал на 17.11.1912 г.(вер. от холера) с.Субатчую(Чаталджанско)

       5. редник Георги Барбов Биволанов, 11 рота на 35пех.полк, починал на 29.01.1913 г.(вер. от холера)гр.Чорлу(Чаталджанско)

       6. редник Марин Калчин Ирганов, 3 рота на 66 пех.полк, убит на 7.7.1913 г. на връх Цвeтков гроб(Трънско)

       7. редник Иван С. Тучилов(Точилов), 3 рота на 66 пех.полк, починал на 9.7.1913 г.(вер. от рани) в гр.Трън

       8. редник Марин Пасков Кирцев, 2 рота на 66 пех.полк, убит на 16.7.1913 г. на връх Цвейна чука(Трънско)

        9. редник Райко Флоров Точилов, лазарет към 9 пех.дивизия, починал на 6.8.1913 г. в гр.София

        10. редник Юрдан Маринов Търнов, 4 рота на 33 пех.полк, починал на 25.8.1913 г.(вер. от рани) в гр.София

       Гробовете на войниците са на местата, където са намерили смъртта си.


       Днес една от стените на обелиска-паметник е все още свободна. Сега, след 100 години, там могат да бъдат изсечени имената на "забравените" войници. Те заслужават това, а не забрава!






петък, 22 юни 2012 г.

М Ъ Г У Р А - 1908 г.






Карта от лингвистичния атлас на немския езиковед проф. Густав Вайганд.



   
Изоглосите/цветните линии/ показват, че през 1908 г. в село Мъгура се е говорел мунтенски диалект на румънския език.

вторник, 19 юни 2012 г.

П Е К О Й - 1789 г.




Извадка от австрийска лоция на река Дунав, издадена през 1789 г. Село Загражден е отбелязано на нея като "Пекой"/маркирано в червено!/. Това име вероятно е произлязло от турското (Те)пекьой, със значение "Могила-село".







ЗАГРАЖДЕН ПРЕЗ 1779 г.(линк) Десет години преди това /1779 г./ е направена друга лоция на река Дунав. Село Загражден на нея е отбелязано като "Депекьой".

М Ъ Г У Р А - 1923 г.