вторник, 14 юни 2011 г.

1852 г.- ЕДИН СПОР ЗА ЗЕМЯ




В първите десетилетия на 19в. земята е била собственост на Османската империя и на едрите турски чифликчии.Но през 1839 г. е приет указ,наречен "Гюлхански хатишериф",според който всички поданици на султана са равни пред законите,включително и по отношение на владеенето на земя/ниви,ливади,гори и др./.
Така започва кампанията по облагородяване на дивите земи/целините/-тяхното изораване и превръщането им в ниви.Този процес продължава около 30 години/1840-1870/.Резултатът е,че много малоимотни селяни получават собствена земя.Власите от с.Мъгуръ също придобиват така нивите си.И сега те се намират в местността Боги дол до землището на с.Брест.През онези години възникава териториален спор с жителите на с.Черчелан/дн.Дъбован/.Той е отразен в статията на М.Грънчаров "Чорбаджийството в Плевенско"/сп."Исторически преглед",1985 г./8бр.,стр.32/:

"От един препис-превод на официален османотурски документ от 1852 г.,съставен по повод спор за земя между жителите на с.Черчилан/дн.с.Дъбован/ и с.Тепе/дн.с.Загаржден/,се вижда,че от страна на с.Черчилан са били упълномощени да вземат участие при решение на спора кметът Стану Баросов и още 6 души,а от страна на с.Тепе-кметът Бансо Станков,Иван чорбаджи и други 4 души.Като незаинтересувани страни в спора били привлечени чорбаджията Муш Палинов от с.Гиген и Петре чорбаджи от с.Брест(26)"

Под черта има важна бележка:

"26-Този документ се пази в архива на с.Загражден при Любен Радев Иванушев,зав.Военноотчетното бюро.Оригиналът на документа,както е посочено в преписа,направен през 1929 г. се намирал в архива на Министерството на външните работи и вероизповеданията-София."

Вероятно съдебното дело е било гледано в Никопол/главния град на каазата/ от някой турски кадия.Как е завършил спорът за земята и кои са тези "4 души" от с.Тепе не можах да изясня,защото оригиналният османотурски документ и неговият препис засега са неоткриваеми.
Прави обаче впечатление,че участниците в съдебното дело имат български фамилии на "-ов" при положение,че личните им имена са типично румънски:
Стану(л),Бансо,Муш(ат),Петре
Това е така,защото преводът на документа е направен през 1929 г. и румънските фамилии са тенденциозно побългарени по известния вече модел:

дале Барос + "-ов" = Барос-ов

дале Станку + "-ов" = Станк(у) -ов