петък, 22 октомври 2010 г.

1877 г.-ИЗ БЕЛЕЖНИКА НА ЕДИН ВЕТЕРАН



Обложката на румънската книга "1877 -Din carnetul unui veteran"("1877-От бележника на един ветеран") от Ştefan Georgescu.





Сержант Щефан Джеорджеску е един румънски войник,участвал в обсадата на Плевен по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.Ето какво той пише в своите мемоари за село Мъгура/дн.Загражден/:
"Денят,определен да минем Дунава за България дойде.Като стигнахме на моста/понтонния мост м/у Силищоара и Мъгура-бел.моя/,се обърнах назад.Множество хора на брега ни викаха:"Успех!И да се върнете здрави!"
Като че ли щяхме да се върнем всички!
Гледах към румънския бряг,откъдето се чуваше глух и особен шум,като че ли беше от рой пчели или,по-точно,като че ли чуваш от голяма разстояние шума на един водопад.Сред този шум чувах доста ясно гласа на моята майка,която ме зовеше.
Колкото повече напредвахме,толкова Дунав и румънската земя се отдалечаваха бавно от погледа ми,докато изчезнаха съвсем.
В първото село ,в което влязохме живееха румънци/Мъгура-бел.моя/.
Попитах един старец как са могли да търпят варварството на турците,а не са дошли в страната,където са техните братя.Отговори ми,че са предпочели турците пред своите братя.защото злото,което ти причинява чуждият,не те наранява така,както ако ти го стори брат.
В Румъния,казваше той,селяните са бедни,защото нямат земя.Тук,макар да нямаме собствена,поне земя колкото щеш,а в замяна даваш на държавата малък данък.
Можеш да се трудиш,колкото сили имаш,стига Господ да ти даде много крави и много и яки деца.Ако минем в Румъния,ще сме принудени да работим за тоя дето духа,на чокоя,който не те смята дори за човек,а камо ли за брат.Този отговор на стареца ме накара да се замисля."-из "1877-из бележника на един ветеран" от Щефан Джеорджеску С.1977 стр.12-13

Няма коментари:

Публикуване на коментар