СТРОЕЖЪТ НА КОНСТАНТИНОВИЯ МОСТ

Началото на Константиновия мост се е намирало на брега на Дунав, между селата Байкал и Загражден, по средата между км 635 и км 634 в българския участък на реката.   

По-подробно за моста,кликнете тук-Константинов мост

Лоция на дунавския участък с моста:    

Сателитна снимка на

НАЧАЛОТО НА МОСТА ОТКЪМ БЪЛГАРСКИЯ БРЯГ /кликнете!/ в местността "Борун сабя".

Първи етап. Построява се временен понтонен мост между двата бряга на реката. В речното дъно се забиват дървени колове, плътно един до друг, така че да образуват кух цилиндър т.н. шпунтова стена. Изпомпва се водата от дървените цилиндри:

Втори етап. Правят се изкопи в речното дъно до достигане на грундова скала. Във вече създадените кофражи се насипва ломен камък,който се свързва с водовтвърдяващ се бетон. Така се изграждат здрави подпорни колони-бъдещите пилони на моста:

Трети етап. В каменните колони се вграждат носещите дървени конструкции т.н. шпренгелни ферми. Върху тях се полагали греди и дъски за бъдещото трасе на моста:

Константиновият мост,изобразен на бронзова монета от 330 г.

Предполага се че дървената конструкция на моста е била изгорена през 376 г., в началото на Готската война /376-378 г./, за да не могат варварите да преминат по него в провинция Мизия. Каменните подпори на моста впоследствие са се разрушили, най-вероятно, от някое голямо земетресение, като тези от планината Врача/Румъния/.

РИБОЛОВСТВО В НИКОПОЛСКО - 1922 г.

ОТКЪДЕ СА ДОШЛИ ВЛАСИТЕ В ЗАГРАЖДЕН?

КАРТА НА ОКРЪГ РОМАНАЦ В РУМЪНИЯ




"Откъде са дошли власите в Загражден?"Това не е реторичен въпрос.Има отговор."Власите" в Загражден са дошли от Влахия/Царъ Ромъняскъ/ или по точно от Малка Влахия/Валахия Микъ/т.е. днешната област Олтения в Румъния.И като доказателство за това съществуват документи.

Това са последните страници от списъка на на 411 семейства,пожелали да преминат през 1832-а година Дунава и да се заселят на десния бряг/т.е.днешна България/.За събитието може да прочетете в публикацията-"1832 г.-ДОКУМЕНТ ОТ РОМАНАЦ(ВЛАХИЯ)":

http://www.zagrajden.blogspot.com/2011/10/1832.html

От Корабия:

Раду Куркъ-в Загражден днес още се помни рода дале Куркъ

Нягу Мъндруцъ-в З. дале Мъндруцъ

Марин Сълчилъ/или Сърачилъ/-в З. дале Сърачилъ/Сарачилови/

Войку Шоанъ-в З.дале Шоанъ/Шонови/

От Гура Падии/дн.Гура Падинии/:

Иван Гимиш/или Гемиш/-в З.дале Гемиш/Гемишеви/

От Въдастра:

Велику воденичаря/или Морару/-в З. дале Морару/Морарови/

От Гождибод:

Марин на поп Дину-в З. дале Дина/Динови/

И останалите имена в списъка:

1933 - 1936 г.

Заповед-257 от 4.12.1933 г. на началника на 2/21 пограничен подучастък, кап.Ганчев, носеща гриф "Бързо-Поверително" до " Кметовете на селата Черчелан, Мъгура, Гиген, Гигенска махала, Крушовене, Бешли, Долни Вадин, Горни Вадин и Остров". Точка 5 -"Навсякъде да се говори само на официалния език - БЪЛГАРСКИ.  Неизпълнителите на горното да се изпращат в Щаба на подучастъка."

За терора, упражнен врху населението на с.Мъгура, неизпълнило "точка 5" от ЗАПОВЕДТА може да се прочете в публикацията:

 1934-та ГОДИНА /линк/ в този блог.

В началото на 1935-та година двама мъже от Мъгура - Паску Бешу и Думитру Щефан успяват да избягат през Дунава в Румъния и разказват за изтъпленията на граничната войска над местното население. Вестник "Универсул" от 10.02.1935 г. излиза със заглавието-"Насилието над румънците в България":

Явно случаят не е единичен, а модел на поведение в страната, защото този междуетнически проблем се превръща в дипломатически.

За развоя му можем да прочетем в книгата на А.Кузманова(1984) -"Балканската политика на Румъния през 1930-1939 г.", стр.74-75:

"По линия на "чисто" българско-румънските отношения през първите месеци на 1936 г. от румънска страна продължаваха да се протакат започването на преговорите по "висящите" въпроси. Същевременно пред българските дипломати в Букурещ и от време на време в печата (главно във вестниците "Universul" и "Curentul") продължаваше да се подържа тлеенето на огъня на недоволството от третирането на "румъните в България" (доклад от Букурещ от 31.I.1936 г. и доклад от 7.IV.1936 г.) ...случаите на лошо третиране на това население от страна на местните власти и на пограничните офицери бяха плод не на определена държавна политика, а прояви на националистическо озлобление и на криворазбрано чувство за възмездие заради съдбата на българите в Южна Добруджа и нямаха масов и планомерен характер."

В заключение, още стои един въпрос без отговор и до днес - КАКВА Е БИЛА ВИНАТА НА ТОВА НАСЕЛЕНИЕ,ЧЕ ДА БЪДЕ ТРЕТИРАНО ТАКА?

1832 г. - АВСТРИЙСКИ ПЪТЕПИС

Документът е открит в архивите от д-р Алекса Ивич,професор в Суботица, и публикуван през 1937 г. в "Сборник на БАН",кн.31,благодарение на проф.В.Златарски.

Това е пътепис на барон Александър Йович,включващ пътуването му по Дунав от Видин до Свищов през 1832 г.Барон Йович е бил военен,на служба в граничната армия на Хабсбургската империя.

Село "Тепек" е всъщност Тепекьой/Мъгура,дн.Загражден/.Ето и преводът от немски:

"Тепек,3 часа път от Бешлик/дн.Байкал-бел.моя/.Село с 28 землянки* и 110 жители българи** православни християни.Упражняват земеделие и имат малко добитък."

* Факт е,че през 1828/29 г. в село Мъгуръ е имало 10 семейства-6 влашки,4 български и около 50 души.През 1832 г. населението е вече 28 къщи/семейства/ и 110 души.Показателно е,че броят на хората се е увеличил двойно.Това най-вероятно е станало вследствие на миграция от север/Олтения,т.е. Малка Влахия/.

** "българи"-Барон Йович като военен не е бил особено прецизен в описанието на етническия състав на местата ,откъдето е преминал.За него е имало само две групи население-доминиращ народ/турци/ и рая/под общото име "българи"/.Мисията му по долното течение на Дунав не е била етнографска,а военна!

1939-та "I ROMENI IN BULGARIA"

Тази книга-"Румънците в България" е издадена от д-р Марин Попеску -Спинени и Константино Ное през 1939 г. на италиански и френски език,а през 1940 г. и на английски език.Ползвал съм копия от италианската версия "I ROMENI IN BULGARIA":

Книгата няма толкова научна,колкото пропагандна/просветителска цел.През тази година 1939-та Румъния сключва десетгодишен икономически договор с хитлеристка Германия и поставя икономиката си в услуга на Третия райх.Румънското провителство се надява,че след като оста Рим-Берлин-Токио е вече факт (1939 г.) ще има ново териториално преразпределение на Балкано-Карпатския басейн.Румъния иска да покаже,че в България има румънско малцинство и за в бъдеще ще има претенции за него.

Конкретно за Загражден пише:

"Мъгура,румънско село,с 952 жители."

Информацията не е актуална за момента.Просто само се цитира публикуваното от проф.Густав Вайганд през 1907 г.:

Местоположението на Загражден/Мъгура е означено с червено на картата:

ИМЕНА НА ХОРА ОТ ЗАГРАЖДЕН

Това са копия от книгата на проф.Тодор Балкански - "Никополските власи"-1999 г.,стр.73-74.