М Ъ Г У Р А - 1919 г.

М Ъ Г У Р А - 1913/1916 г.

М Ъ Г У Р А - 1887 г.

М Ъ Г У Р А - 1877 г.

И други места със същото име - виж ТУК.

"НАРОДИТЕ В ТУРСКО"

Петко Р.Славейков(1827-1893) пише следното в статията си "Народите в Турско",издадена в сп."Читалище",кн.18-21,от 1871 г.,Цариград.
"А доколкото ний знаем,по Искър навътре няма никакви власи да са ся заселили освен пет-шест села покрай Дунава,в Никополска и Оряховска каази."/едно от тези села е Мъгура,дн.Загражден-бел.моя/-стр.661

"Народите в Турско"/линк/

СТРОЕЖЪТ НА КОНСТАНТИНОВИЯ МОСТ

Началото на Константиновия мост се е намирало на брега на Дунав, между селата Байкал и Загражден, по средата между км 635 и км 634 в българския участък на реката.   

По-подробно за моста,кликнете тук-Константинов мост

Лоция на дунавския участък с моста:    

Сателитна снимка на

НАЧАЛОТО НА МОСТА ОТКЪМ БЪЛГАРСКИЯ БРЯГ /кликнете!/ в местността "Борун сабя".

Първи етап. Построява се временен понтонен мост между двата бряга на реката. В речното дъно се забиват дървени колове, плътно един до друг, така че да образуват кух цилиндър т.н. шпунтова стена. Изпомпва се водата от дървените цилиндри:

Втори етап. Правят се изкопи в речното дъно до достигане на грундова скала. Във вече създадените кофражи се насипва ломен камък,който се свързва с водовтвърдяващ се бетон. Така се изграждат здрави подпорни колони-бъдещите пилони на моста:

Трети етап. В каменните колони се вграждат носещите дървени конструкции т.н. шпренгелни ферми. Върху тях се полагали греди и дъски за бъдещото трасе на моста:

Константиновият мост,изобразен на бронзова монета от 330 г.

Предполага се че дървената конструкция на моста е била изгорена през 376 г., в началото на Готската война /376-378 г./, за да не могат варварите да преминат по него в провинция Мизия. Каменните подпори на моста впоследствие са се разрушили, най-вероятно, от някое голямо земетресение, като тези от планината Врача/Румъния/.

РИБОЛОВСТВО В НИКОПОЛСКО - 1922 г.