1832 г. - АВСТРИЙСКИ ПЪТЕПИС

Документът е открит в архивите от д-р Алекса Ивич,професор в Суботица, и публикуван през 1937 г. в "Сборник на БАН",кн.31,благодарение на проф.В.Златарски.

Това е пътепис на барон Александър Йович,включващ пътуването му по Дунав от Видин до Свищов през 1832 г.Барон Йович е бил военен,на служба в граничната армия на Хабсбургската империя.

Село "Тепек" е всъщност Тепекьой/Мъгура,дн.Загражден/.Ето и преводът от немски:

"Тепек,3 часа път от Бешлик/дн.Байкал-бел.моя/.Село с 28 землянки* и 110 жители българи** православни християни.Упражняват земеделие и имат малко добитък."

* Факт е,че през 1828/29 г. в село Мъгуръ е имало 10 семейства-6 влашки,4 български и около 50 души.През 1832 г. населението е вече 28 къщи/семейства/ и 110 души.Показателно е,че броят на хората се е увеличил двойно.Това най-вероятно е станало вследствие на миграция от север/Олтения,т.е. Малка Влахия/.

** "българи"-Барон Йович като военен не е бил особено прецизен в описанието на етническия състав на местата ,откъдето е преминал.За него е имало само две групи население-доминиращ народ/турци/ и рая/под общото име "българи"/.Мисията му по долното течение на Дунав не е била етнографска,а военна!

1939-та "I ROMENI IN BULGARIA"

Тази книга-"Румънците в България" е издадена от д-р Марин Попеску -Спинени и Константино Ное през 1939 г. на италиански и френски език,а през 1940 г. и на английски език.Ползвал съм копия от италианската версия "I ROMENI IN BULGARIA":

Книгата няма толкова научна,колкото пропагандна/просветителска цел.През тази година 1939-та Румъния сключва десетгодишен икономически договор с хитлеристка Германия и поставя икономиката си в услуга на Третия райх.Румънското провителство се надява,че след като оста Рим-Берлин-Токио е вече факт (1939 г.) ще има ново териториално преразпределение на Балкано-Карпатския басейн.Румъния иска да покаже,че в България има румънско малцинство и за в бъдеще ще има претенции за него.

Конкретно за Загражден пише:

"Мъгура,румънско село,с 952 жители."

Информацията не е актуална за момента.Просто само се цитира публикуваното от проф.Густав Вайганд през 1907 г.:

Местоположението на Загражден/Мъгура е означено с червено на картата:

ИМЕНА НА ХОРА ОТ ЗАГРАЖДЕН

Това са копия от книгата на проф.Тодор Балкански - "Никополските власи"-1999 г.,стр.73-74.

1832 г.-ДОКУМЕНТ ОТ РОМАНАЦ (ВЛАХИЯ)

Карта на Княжество Влахия и окръг Романац в Олтения

По време на Руско-турската война 1828-29 г. голяма част от населението на селата в Никополско бяга през Дунава и намира убежище в окръг Романац,Влахия.

На 17 февруари 1831 г. Високата порта изпраща във Влахия своя емисар Халил бей с искане към Врончията на вътрешните работи бежанците да бъдат върнати отново в Османската империя.

На 26 май 1832 г. изпратеният в Каракал(окръг Романац),от никополския паша,турски представител Ибрахим ага се среща с главите на 411-те семейства бежанци и ги уговаря да се завърнат отвъд Дунава.Много от желаещите да преминат реката обаче били румънци и се пита дали могат да се върнат на юг от Дунава.

Този документ е публикуван в студията на К.Велики и В.Трайков "Българската емиграция във Влахия след Руско-турската война 1828-1829 г.", изд. на БАН 1980 г.,под номер 189,стр.339.

Ето няколко интересни момента от него:

"Управлението обаче,като направи разследване върху искането на тези семейства,разбира,че най-много от тези,които искат и избраха да вървят отвъд Дунава не са българи,както гласи заповедта на Вистиерията,а са румънци от тези,които живеят тук в страната(Влахия-бел.моя)по граничните села,близо до Дунава,които по-рано,преди време,минали отвъд Дунава от естествен навик и се заселили там(България-бел.моя),докато по-късно заедно с българите преминали тук в страната,на която по-рано са били жители(Влахия-бел.моя)."

ЗА ИМЕТО НА ЗАГРАЖДЕН

Факсимиле от "Държавен вестник",бр.204,от 7.12.1934 г.,стр.2947

Със Заповед-3774 на Министерството на вътрешните работи и здравеопазването,обнародвана в "Държавен вестник"-1934 г. село Мъгура е преименувано на село Загражден.Защо е станало това?

Може би следващият ред в заповедта е показателен-село "Турски-Извор" куриозно е прекръстено на село "Български-Извор".Както се казва-"Времената са били такива!".През тази година(1934) в страната много небългарски имена са заменени с български.Обаче "кръсникът",министър П.Мидилев,пропуска пещерата Магура и тя запазва до днес своето име.Защо ли?

Едно обяснение може да се намери в този абзац:

"Пещерата Магура е образувана в усамотен хълм...Този уединен хълм е известен със славянското име Магура."-Вл.Попов,"Пътешествие под земята",1982 г.,стр.91

Друго по-прозаично обяснение е,че в пещерата Магура никога не са живяли румънци,ами само пещерни хора от неолита и халколита!

В интерес на истината "Мъгура","Магура" или "Мъгуръ" произлизат от румънската дума MĂGURĂ[мъгуръ] със значение 'могила'.

Всъщност думата [мъгуръ] в румънския е останала още от дако-тракийския субстрат на този романски език.

ДАКОРОМЪНИТЕ В БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ

Акад.проф.Атанас Иширков/1868-19378/ е български етнограф и географ.Той е първият изследовател-географ,който поставя началото на системните географски проучвания на селищата у нас.

А.Иширков публикува в "Известия на Народния етнографски музей",1921 г.,кн.1,стр.73-89 проучването си "Дакоромъните в Балкански полуостров".Ето и няколко интересни абзаца от тази статия:

"Дунавска България,особено земите край Дунава,били поради това обезлюдени и турското правителство се грижело да ги засели първо с ромъни,а после с татари и черкези.Ромъните от Влашко предпочитали турското робство пред тежката служба в мушиите на чокоите,а турците подпомагали по всякакъв начин заселването между българите привикналата на потисничество и покорна румънска народност,която била чужда на славянския елемент и неговите стремежи...

Когато се въвела задължителната военна служба в Ромъния според "Органическия регламент" в 1831 година,се засилило още повече бягството на ромънски младежи в Турция,дето християните се освобождавали от военна служба...

В Плевенски окръг според статистиката от 1905 година-10872 ромъни или 3.2% от населението на окръга.Най-много ромъни живеят в Никополска околия 10208 или 20% от населението на околията...

Ромъните се селили обикновено в изоставените или слабо заселените български села,затова последните носят и до днес своите български имена.Малко са ромънските села в крайдунавска България,които имат ромънски наименования,каквито са:Гяурени,Урсоя,Макреш,Магура и Фундени."

Това е етнографска карта на Балканския полуостров,изработена от проф.А.Иширков.Картата изобразява разположението на етносите през 1912 г.Румънският етнос е оцветен в лилаво/аз допълнително съм го маркирал с червен пунктир!/:

В ЗЕМЯТА НА ТРИБАЛИТЕ

Трибалите(Triballoi,Triballi), като име на едно от тракийските племена, населявали Дунавската равнина, се споменава за първи път през 5 в. пр.н.е. от Херодот. В хронологията им няма много важни събития. Най-знаменателното от тях, че разбиват армията на Филип II

Македонски през 339 г.пр.н.е. По-късно битката им с Александър I(Македонски) завършва почти реми.

През 2 в.н.е. те се споменават от Клавдий Птолмей(Claudius Ptollemaeus) в неговото произведение "География"(Geographia,III,10,5):

"Западната част на Долна Мизия се населява от трибалите... Градовете разположени покрай Данубиус/дн.Дунав/ са следните-... Трибалски Ескус/дн.Гиген/...Димум/дн.Белене/... Нове/дн.Свищов/..."

Това е копие от "Девета карта на Европа"(Europa IX Tabula) на географа от Александрия,Птолемей. С червен шрифт съм означил местоположението на Ескус и племето трибали около него:

В землищата на селата Дъбован и Загражден има много изкуствено създадени могили, за които се предполага, че са принадлежали на траките. През 1951 г. трактористът Минчо Кожухаров/от с.Дъбован/ при изкопни работи в местността Пиперова могила/в землището на Дъбован/ открива находка от бронзови монети с изображението на тракийски цар. В последствие могилата е изследвана от учени на БАН.

В землището на с.Загражден има подобна могила-Мъгура але Чукърлия/Чекърлиева могила или Чукурлиева могила/, която все още не е проучена. Местността се намира на югозапад, на 3 км от с.Загражден. В миналото там са били нивите на рода Чекърлиеви.

А това е най-известното съкровище, открито в земите на трибалите, Рогозенското съкровище/от с.Рогозен, Врачанска област/: