1832 г.-ДОКУМЕНТ ОТ РОМАНАЦ (ВЛАХИЯ)

Карта на Княжество Влахия и окръг Романац в Олтения

По време на Руско-турската война 1828-29 г. голяма част от населението на селата в Никополско бяга през Дунава и намира убежище в окръг Романац,Влахия.

На 17 февруари 1831 г. Високата порта изпраща във Влахия своя емисар Халил бей с искане към Врончията на вътрешните работи бежанците да бъдат върнати отново в Османската империя.

На 26 май 1832 г. изпратеният в Каракал(окръг Романац),от никополския паша,турски представител Ибрахим ага се среща с главите на 411-те семейства бежанци и ги уговаря да се завърнат отвъд Дунава.Много от желаещите да преминат реката обаче били румънци и се пита дали могат да се върнат на юг от Дунава.

Този документ е публикуван в студията на К.Велики и В.Трайков "Българската емиграция във Влахия след Руско-турската война 1828-1829 г.", изд. на БАН 1980 г.,под номер 189,стр.339.

Ето няколко интересни момента от него:

"Управлението обаче,като направи разследване върху искането на тези семейства,разбира,че най-много от тези,които искат и избраха да вървят отвъд Дунава не са българи,както гласи заповедта на Вистиерията,а са румънци от тези,които живеят тук в страната(Влахия-бел.моя)по граничните села,близо до Дунава,които по-рано,преди време,минали отвъд Дунава от естествен навик и се заселили там(България-бел.моя),докато по-късно заедно с българите преминали тук в страната,на която по-рано са били жители(Влахия-бел.моя)."

ЗА ИМЕТО НА ЗАГРАЖДЕН

Факсимиле от "Държавен вестник",бр.204,от 7.12.1934 г.,стр.2947

Със Заповед-3774 на Министерството на вътрешните работи и здравеопазването,обнародвана в "Държавен вестник"-1934 г. село Мъгура е преименувано на село Загражден.Защо е станало това?

Може би следващият ред в заповедта е показателен-село "Турски-Извор" куриозно е прекръстено на село "Български-Извор".Както се казва-"Времената са били такива!".През тази година(1934) в страната много небългарски имена са заменени с български.Обаче "кръсникът",министър П.Мидилев,пропуска пещерата Магура и тя запазва до днес своето име.Защо ли?

Едно обяснение може да се намери в този абзац:

"Пещерата Магура е образувана в усамотен хълм...Този уединен хълм е известен със славянското име Магура."-Вл.Попов,"Пътешествие под земята",1982 г.,стр.91

Друго по-прозаично обяснение е,че в пещерата Магура никога не са живяли румънци,ами само пещерни хора от неолита и халколита!

В интерес на истината "Мъгура","Магура" или "Мъгуръ" произлизат от румънската дума MĂGURĂ[мъгуръ] със значение 'могила'.

Всъщност думата [мъгуръ] в румънския е останала още от дако-тракийския субстрат на този романски език.

ДАКОРОМЪНИТЕ В БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ

Акад.проф.Атанас Иширков/1868-19378/ е български етнограф и географ.Той е първият изследовател-географ,който поставя началото на системните географски проучвания на селищата у нас.

А.Иширков публикува в "Известия на Народния етнографски музей",1921 г.,кн.1,стр.73-89 проучването си "Дакоромъните в Балкански полуостров".Ето и няколко интересни абзаца от тази статия:

"Дунавска България,особено земите край Дунава,били поради това обезлюдени и турското правителство се грижело да ги засели първо с ромъни,а после с татари и черкези.Ромъните от Влашко предпочитали турското робство пред тежката служба в мушиите на чокоите,а турците подпомагали по всякакъв начин заселването между българите привикналата на потисничество и покорна румънска народност,която била чужда на славянския елемент и неговите стремежи...

Когато се въвела задължителната военна служба в Ромъния според "Органическия регламент" в 1831 година,се засилило още повече бягството на ромънски младежи в Турция,дето християните се освобождавали от военна служба...

В Плевенски окръг според статистиката от 1905 година-10872 ромъни или 3.2% от населението на окръга.Най-много ромъни живеят в Никополска околия 10208 или 20% от населението на околията...

Ромъните се селили обикновено в изоставените или слабо заселените български села,затова последните носят и до днес своите български имена.Малко са ромънските села в крайдунавска България,които имат ромънски наименования,каквито са:Гяурени,Урсоя,Макреш,Магура и Фундени."

Това е етнографска карта на Балканския полуостров,изработена от проф.А.Иширков.Картата изобразява разположението на етносите през 1912 г.Румънският етнос е оцветен в лилаво/аз допълнително съм го маркирал с червен пунктир!/:

В ЗЕМЯТА НА ТРИБАЛИТЕ

Трибалите(Triballoi,Triballi), като име на едно от тракийските племена, населявали Дунавската равнина, се споменава за първи път през 5 в. пр.н.е. от Херодот. В хронологията им няма много важни събития. Най-знаменателното от тях, че разбиват армията на Филип II

Македонски през 339 г.пр.н.е. По-късно битката им с Александър I(Македонски) завършва почти реми.

През 2 в.н.е. те се споменават от Клавдий Птолмей(Claudius Ptollemaeus) в неговото произведение "География"(Geographia,III,10,5):

"Западната част на Долна Мизия се населява от трибалите... Градовете разположени покрай Данубиус/дн.Дунав/ са следните-... Трибалски Ескус/дн.Гиген/...Димум/дн.Белене/... Нове/дн.Свищов/..."

Това е копие от "Девета карта на Европа"(Europa IX Tabula) на географа от Александрия,Птолемей. С червен шрифт съм означил местоположението на Ескус и племето трибали около него:

В землищата на селата Дъбован и Загражден има много изкуствено създадени могили, за които се предполага, че са принадлежали на траките. През 1951 г. трактористът Минчо Кожухаров/от с.Дъбован/ при изкопни работи в местността Пиперова могила/в землището на Дъбован/ открива находка от бронзови монети с изображението на тракийски цар. В последствие могилата е изследвана от учени на БАН.

В землището на с.Загражден има подобна могила-Мъгура але Чукърлия/Чекърлиева могила или Чукурлиева могила/, която все още не е проучена. Местността се намира на югозапад, на 3 км от с.Загражден. В миналото там са били нивите на рода Чекърлиеви.

А това е най-известното съкровище, открито в земите на трибалите, Рогозенското съкровище/от с.Рогозен, Врачанска област/:

ВАЙГАНД ЗА РУМЪНСКИЯ ГОВОР В МЪГУРА

Проф.Густав Вайганд(Gustav Weigand 1860-1930) е завършил романска филология в Лайпцигския университет.Той е немски езиковед,специалист по балкански езици и особено балканските романски езици и диалекти(румънски,арумънски и мегленорумънски).Вайганд има важен принос към румънската диалектология.

През лятото на 1905 г. Густав Вайганд посещава България.Част от маршрута на пътуването му включва и никополските села.Когато се завръща в Лайпциг публикува Rumänen und Aromen in Bulgarien.G.Weigand.Leipzig 1907/"Румънци и арумъни в България".Бележката за Мъгура(Загражден) в тази монография е малка,но показателна:

"Плевенски окръг.Никополска околия.Мъгура,Черчеланска община,румънско село на Дунава,28 км западно от Никопол с 952 души жители."

А през 1908 г. вече Вайганд публикува Linguischer Atlas des dacorumänischen Sprachgebiets.Leipzig/"Лингвистичен атлас на дакорумънското езиково пространство".

Това е картата,поместена в тази монография.На нея са отбелязани местата,където се говори румънски език(светлосин цвят):

От тази карта направих извадка,на която се вижда светлосин езиков остров в Никополско:

В по-добро увеличение се вижда и местоположението на село Загражден,което до 1935 г. е носило името Мъгура(Măgura).Заградил съм селото с червен правоъгълник:

ИРЕЧЕК ЗА РУМЪНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

"Иречек" е не само персонаж от произведението на А.Константинов "Бай Ганьо",Константин Иречек(Jirecek 1854-1918) е реална личност.Той е чешки историк,който под давлението на Марин Дринов написва първата най-обстойна история на българите(1876 г.).След Освобождението Иречек пристига в България и живее тук през периода 1879-1884 г.Бил е министър на народното просвещение в 1881/1882 г.През това време има възможността да пътува много из България и да се запознае с обстановката тук.Води си подробни бележки за бита и културата на местното население.След завръщането си в Прага,тези бележки стават основа на произведението му "Пътувания по България".Книгата е издадена на чешки език през 1888 г.Ето и един абзац от нея(изд.1974 г.),касаещ румънците в България и в частност тези от Никополско(с.333-334):

"Повторното населяване пренесло и етнографски промени.Покрай Дунава се заселвали румънски селяни,които под натиска на влашките боляри още от XVIII век почнали да бягат в турска територия,гдето нямало нито болярство,нито ангария.С тази емиграция се образувал край българския бряг на Дунава немного широк пояс от румънски колонии,които се делят на три независими къса.Първият обгръща дунавския бряг при Силистра и Тутракан.След това иде едно прекъсване(с няколко румънци при Свищов)чак до Никополско.От устието на река Осъм дори до устието на река Огоста върви вторият къс;имената на тамошните румънски селища са повече български и турски.По нататък от Лом румънци се явяват тук-там.Най-силен е румънският елемент обаче в третото място,в къта между Тимок,Дунав и град Видин,който освен слабия български полуостров,който се издава на север от Видин,е съвършено румънски(35 села).В Княжеството всичко на всичко живеят 49070 румънци,от които почти половината се пада на Видинския край."

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Този "барелеф" все още може да се види в старата къща на рода Шонови/дале Шоанъ/.Намира се над входната врата на стопанската постройка.Изобразява цвете с три листа в саксия.Под него може да се прочете Н.Р.Ш. 1938 г.

"Н.Р.Ш." е абревиатура от Никола Радоев Шонов/1903-1979 г./.Това е моят прадядо по бащина линия.Винаги съм се чудил какво го е накало да постави това цвете,след като е построил тази къща.Години по-късно,при едно от посещенията ми в Букурещ,научих.

В една антикварна книжарница,в румънската столица,открих този проспект-диплянка за немски туристи,издаден през 1936 г.

Когато го разгърнах попаднах на това:
Подобно цвете в саксия!!!Под изображението се чете "Килим(Олтения)".Олтения е областта в Румъния,разположена срещу с.Загражден.Прочута е с тъкачеството на красиви,изпъстрени с много багри килими.Олтенският килим е известен още през 18 в. и има статут,равен на чипровския килим в България.

Опитах се да си обясня присъствието на този,един и същ,художествен мотив при румънците от двата бряга на Дунава.Изводът поне за мен е един-през първата половина на 20 в. тези деца на един и същ народ все още не са били изгубили връзката помежду си!Въпреки двете войни между народите на Балканите,въпреки Първата световна война,въпреки терора над влашкото население в Подунавието,румънците от десния бряг на Дунав са продължили да комуникират със своите братя насевер.

А в наши дни подобни килими продължават да се тъкат в Олтения.Този е от Бекет,срещу Оряхово в Румъния.Нарича се "Дървото на живота"/на рум." Arborele veţii"/.Ако имате път натам може да си го купите.Мотивът е същият-саксията и цветето в нея:

"...и от двете страни на реката стои Дървото на живота..."

Откровение на Йоан 22:2