ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Този "барелеф" все още може да се види в старата къща на рода Шонови/дале Шоанъ/.Намира се над входната врата на стопанската постройка.Изобразява цвете с три листа в саксия.Под него може да се прочете Н.Р.Ш. 1938 г.

"Н.Р.Ш." е абревиатура от Никола Радоев Шонов/1903-1979 г./.Това е моят прадядо по бащина линия.Винаги съм се чудил какво го е накало да постави това цвете,след като е построил тази къща.Години по-късно,при едно от посещенията ми в Букурещ,научих.

В една антикварна книжарница,в румънската столица,открих този проспект-диплянка за немски туристи,издаден през 1936 г.

Когато го разгърнах попаднах на това:
Подобно цвете в саксия!!!Под изображението се чете "Килим(Олтения)".Олтения е областта в Румъния,разположена срещу с.Загражден.Прочута е с тъкачеството на красиви,изпъстрени с много багри килими.Олтенският килим е известен още през 18 в. и има статут,равен на чипровския килим в България.

Опитах се да си обясня присъствието на този,един и същ,художествен мотив при румънците от двата бряга на Дунава.Изводът поне за мен е един-през първата половина на 20 в. тези деца на един и същ народ все още не са били изгубили връзката помежду си!Въпреки двете войни между народите на Балканите,въпреки Първата световна война,въпреки терора над влашкото население в Подунавието,румънците от десния бряг на Дунав са продължили да комуникират със своите братя насевер.

А в наши дни подобни килими продължават да се тъкат в Олтения.Този е от Бекет,срещу Оряхово в Румъния.Нарича се "Дървото на живота"/на рум." Arborele veţii"/.Ако имате път натам може да си го купите.Мотивът е същият-саксията и цветето в нея:

"...и от двете страни на реката стои Дървото на живота..."

Откровение на Йоан 22:2

1865 г. - ПРЕБРОЯВАНЕ В ТУНА ВИЛАЕТ

След административната реформа през 1864 г.,в Османската империя,земите между Ниш и Тулча са обединени в ново териториално формирование,наречена Туна вилает/Дунавски вилает/ с главен град Русчук/Русе/.За генерал-губернатор на новосъздадената област е назначен Мидхад паша.На следващата година-1865-та във вилаета е извършено преброяване на населението.За първи път то е не само по показател численост,но и по етническа принадлежност:

Данни за резултатите от това преброяване можем да намерим в монографията на Н.Грънчаров,"Плевен и Плевенският край през Възраждането"-1989 г.,стр.33-37/таблици.

Исторически това е първото споменаване на етнонима "власи" в Мъгуръ.През 1865 г. в село"Магура(Загражден)" е имало "66 домакинства власи":

/Като използваме среден множител за едно домакинство числото 5 получанаме,че общия брой на населението на с.Мъгуръ в онези години е бил около 330 души./

1852 г.- ЕДИН СПОР ЗА ЗЕМЯ

В първите десетилетия на 19в. земята е била собственост на Османската империя и на едрите турски чифликчии.Но през 1839 г. е приет указ,наречен "Гюлхански хатишериф",според който всички поданици на султана са равни пред законите,включително и по отношение на владеенето на земя/ниви,ливади,гори и др./.

Така започва кампанията по облагородяване на дивите земи/целините/-тяхното изораване и превръщането им в ниви.Този процес продължава около 30 години/1840-1870/.Резултатът е,че много малоимотни селяни получават собствена земя.Власите от с.Мъгуръ също придобиват така нивите си.И сега те се намират в местността Боги дол до землището на с.Брест.През онези години възникава териториален спор с жителите на с.Черчелан/дн.Дъбован/.Той е отразен в статията на М.Грънчаров "Чорбаджийството в Плевенско"/сп."Исторически преглед",1985 г./8бр.,стр.32/:

"От един препис-превод на официален османотурски документ от 1852 г.,съставен по повод спор за земя между жителите на с.Черчилан/дн.с.Дъбован/ и с.Тепе/дн.с.Загаржден/,се вижда,че от страна на с.Черчилан са били упълномощени да вземат участие при решение на спора кметът Стану Баросов и още 6 души,а от страна на с.Тепе-кметът Бансо Станков,Иван чорбаджи и други 4 души.Като незаинтересувани страни в спора били привлечени чорбаджията Муш Палинов от с.Гиген и Петре чорбаджи от с.Брест(26)"

Под черта има важна бележка:

"26-Този документ се пази в архива на с.Загражден при Любен Радев Иванушев,зав.Военноотчетното бюро.Оригиналът на документа,както е посочено в преписа,направен през 1929 г. се намирал в архива на Министерството на външните работи и вероизповеданията-София."

Вероятно съдебното дело е било гледано в Никопол/главния град на каазата/ от някой турски кадия.Как е завършил спорът за земята и кои са тези "4 души" от с.Тепе не можах да изясня,защото оригиналният османотурски документ и неговият препис засега са неоткриваеми.

Прави обаче впечатление,че участниците в съдебното дело имат български фамилии на "-ов" при положение,че личните им имена са типично румънски:

Стану(л),Бансо,Муш(ат),Петре

Това е така,защото преводът на документа е направен през 1929 г. и румънските фамилии са тенденциозно побългарени по известния вече модел:

дале Барос + "-ов" = Барос-ов

дале Станку + "-ов" = Станк(у) -ов

1881 г.-ПЪРВОТО ПРЕБРОЯВАНЕ

След Освобождението/1878 г./ в Княжество България е извършено ппървото преброяване на населението.Част от резултатите са:

"Единствени данни върху числеността и разпределението на румънците в България ние притежаваме от трудовете на Сарафов.Според него,народопреброяването 1881 намерило в Княжеството 49070 румънци;от тях 42407 се падат в западната половина,от Тимок до Янтра...Междата от румънски села по българския дунавски бряг се разпада на три невързани помежду си дяла...Втората група румънски села се намира над Никопол,от устието на Осъм до онова на Огоста/1881 г: в Плевенски окръг,към който тогава принадлежеше и Никопол,6077 души румънци/."

К.Иречек "Княжество България",1891 г./на бълг.ез. 1899 г./,стр135

Ето какво пише и самият М.К.Сарафов в "Периодическо списание на БКД",1884 г., кн.8,стр.60-61:

"От 6077 души власи в Плевенски окръг 6006 души са в Никополска околия...На запад от Осъм власите се намират по-далеко от Дунава.Това са селата:Черковица/чисто влашко/,Сомовит/617 д.власи,83д.българи/,Шамлиево/439 власи,350 българи/,Гаурени/1385 власи,131 българи/,Шияково,Гуленци/789 власи,430 българи/,Черчелан/чисто влашко/,Магура/чисто влашко/,Гиген и Гигенска махала."

Първият кмет на село Мъгуръ след Освобождението се е казвал Гикъ Драголов/дале Драгу/.Информацията я имам от Любен Иванушев/с.Загражден/.

КАРАБОАЗКАТА ДИГА

Големите Карабоазки блата-Видра,Десна и Крайще,които са били унищожени с построяването на Дигата.Там е гъмжало от пъстър птичи свят,какъвто сега можем да видим само в резервата "Сребърна".

Дигата при с.Загражден по време на големите пролетни разливи на р.Дунав.

Карабоазката дига е дълга 38 км и 600 м.Тя започва от с.Искър/предишно Гигенска махала/ при р.Искър и завършва до гр.Гулянци при р.Вит.С построяването й са пресушени три големи блата-Десна,Видра и Крайще и са отводнени 173 500 декара работна земя.Днес само в блатото Видра е останала малко вода.Дигата пресича всички "гърла"-каналите,

свързвали блатата с р.Дунав.Оставено е за оттичане само Карабоазкото гърло,което дава името на низината и дигата/от тур.Кара боаз-'черен проход'/.По дигата са били построени няколко кантона,обикновено през 6 км.,за пазачите й.Строежът на тази дига е започнат 1929 г. и е завършен през 1931 г.В изграждането й участват около 10 хил. срочно служещи от строителните войски т.н. "трудоваци".

"200 000 лв. от Стабилизационния заем се проектира да бъдат употребени за отводняване на дунавския бряг в окръга.Земите ще бъдат раздадени на бежанците."

З.Ганов "Плевенски окръжен вестник",бр.12 от 30.09.1927 г.

След Междусъюзническата война/1913 г./ и Първата световна война/1914-18 г./ от Македония,Беломорска Тракия,Добруджа и Западните покрайнини в Царството прииждат много безимотни емигранти с български произход.За да бъдат оземлени правителството на А.Ляпчев/1926-1931 г./ изтегля от английски,американски и френски банки парични средства-т.н. "Бежански заем"/1926 г./ и "Стабилизационен заем"/1928 г./.С част от тези финанси започва строителството на Карабоазката дига.След отводняването,в новосъздадените земи са построени квартали с еднотипни къщи т.н."шаронки"/по името на Рене Шарон-комисар на "Обществото на народите" за България/.На бежанците са раздадени по 51 декара земя,10 декара гора и чифт волове на семейство.В Загражден,Дъбован и др. села

от низината Карабоаз и в наши дни все още съществуват тези "бежански квартали".

Конкретно в с.Загражден са заселени 30 семейства от Западните покрайнини и по 2-3 семейства от Македония и Добруджа.

Целта на правителството на Ляпчев е била двояка-от една страна да бъдат оземлени емигрантите и от друга-да бъде дезинтегрирано и претопено румънското население в Подунавието.Сега това е напълно постигнато.Младите хора,произхождащи от този край, нямат вече румънско самосъзнание.И като метафора Карабоазката дига се превръща в една своеобразна "Берлинска стена",разделяща на две части потомците на един и същ народ.

КАРТА ОТ 1738-а ГОДИНА

Изображение от същата карта,показващо румънска уземна къща/бордей/ от Олтения и олтенци,облечени в народни костюми.

Вследствие на войните между Австрия и Османската империя областта Олтения/Малка Влахия/ е анексирана от австрийските войски за периода 1718-1739 г.

Дворецът във Виена възлага на офицера Frederich Schwanz von Springfeld/?-1728/да състави военно-полева карта на новозавладените земи.През 1738 г. тази карта е официално издадена.Въпреки,че тя не е много подробна по отношение на десния бряг на река Дунав,на нея може да се види изобразено Карабоазкото блато и в него като острови се издигат три-четири пясъчни могили/т.н."гредове"/.Върху най-западната могила/червената стрелка/ се намира местоположението на днешното село Загражден.Възможно е селото още тогава да е съществувало като махала от вкопани в земята уземни къщи/землянки/ и затова Schwanz да не го е забелязал от румънския бряг.

ЕДНА ПРЕПИСКА ОТ 2007-а ГОДИНА

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ ВСЯКО ОТ ИЗОБРАЖЕНИЯТА ЗА ДА СЕ ЧЕТЕ ПО- ДОБРЕ!/После в долния десен ъгъл има иконка за разширяване./

И няколко реда от въпросната "Румънска диалектолотия"-2004 г. от В.Алексова,с.83:

"3.6.Румънски говори в България

...,а след анкетата,проведена през 1996 г.,са изнесени данни за говора на влашкото население в 13 селища в района на Никопол/в това число и с.Загражден-бел.моя/.Изследователите отчитат,че в настоящия момент процесът на асимилация на това население е в много напреднал стадий.С малки изключения само лица над 40 години все още говорят румънски,а една част от представителите на тази етническа група се самоопределят като българи/Мъргъит,Нягое,200,12-13/.*

Въз основа на публикуваните досега изследвания,посочени по-горе,ще представим най-характерните черти на говора на румънското/влашко/население,населяващо тези два района-Видинско и Никополско.Въз основа на тези черти той може да бъде причислен към мунтенския поддиалект на дакорумънския.**"

*I.Mărgărit,V.Neagoe-Cercetări asupra graiurilor romăneşti de peste hotare.Bucureşti,2000,10-29

**Мунтенският диалект/на горната карта/ на дакорумънския език се говори и в Южна Трансилвания - по-конкретно в селищата от околностите на Фагараш и Брашов.Това са местата,където преди 1725 г. са живяли предците на днешните "никополски власи" и респективно на власите от с.Загражден.