МОМЕНТ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-78 г.

Турски граничен пост на брега на р.Дунав/гравюра от Ф.Каниц/

Обстрелваща руска артилерия

252
29 юни 1877 г.Оряхово.Телеграма от каймакама
до мютесарифа на Видин
"Руските войски пристигнали при с.Тепе*,Никополско.Неприятелят пристигна и се укрепи срещу селото Тепе,Никополско,приблизително с две дружини войска.Той откри пушечна стрелба срещу постовете на отсамната страна,обаче изстрелите не достигнали до тях..."
*Тепе/от тур.tepe-'могила'/-дн. с.Загражден
написаното е въз основа на ТИБИ-том 17 "Османо-турски документи за руско-турската война 1877-1879 г.",стр.251-документ 252

1934-та ГОДИНА

През тази година сейзмологът Чарлз Рихтер умува върху създаването на скала за измервания на земетресенията. Едно "земетресение", но от по-друго естество разтърсва жителите на с.Загражден (Мъгура). За него може да прочетем от страниците на румънското списание "Тimocul" - януари/февруари 1935 г.

Ето и превода от румънски:

"1. Представяме списък на румънците от село Мъгура, отведени в село Бешлий (дн.Байкал), където са били бити и заплашвани с изтезания, защото са продължавали да говорят на "цигански" - така се изразил за румънския език кап.Ганчев,мъчителят на нашите братя румънци:

Йон Пирку(днешна фамилия Пиркови - бел.моя), Стан Стоеникъ(дн.Стоеникови), Раду Барбу(дн.Барбови), Раду Булие(дн.Булиеви), Паску Бешу(дн.Бешеви), Дан Петре, Думитру Щефан(дн.Стефанови), Петрикъ Дагъ, Дице Григоре, Крачун Брезой(дн.Брезоеви), Стан Барбу, Марин Крачун, Йон Флоря, Петре Порнич, Марин Барбу, Мита Търнъ(дн.Търнови).

2. Флоря Мариан е бил чут от стражар в селото, че говори на румънски, за което е арестуван и подкаран през зимата към Бешлий. В местността Куратоаре (рум. Плацента?) е бил погребан в снега, като след това му е било казано, че ако разкаже на някого за случилото се ще бъде разстрелян.

3. Марин Крачун искал да празнува именния си ден на Коледа, за което е бил бит до кръв, защото казал, че родното му име е Крачун, а не Христо!

4. Паску Бешу, Опря Щефан, Флоря Ивануш(дн.Иванушеви) са били извикани на граничния пост "Македония №7", за да донесат храна и пиене на войниците. След това са били бити, а граничарските кучета са били насъскани срещу тях.

5. Ученикът Йон Фискуч(дн.Фискучеви) от трети клас, чут от учителя си Казанджиев, че говори на румънски е бил жестоко бит. Бащата на ученика протестирал срещу това, но дошъл "палачът" кап.Ганчев, който пък пребил бащата да състояние на несвяст. 

6. Раду Булие, отивайки на герана на селото, среща там Мария И.Флоря, която незнаейки български, започва да му шепти на румънски. Войникът, поставен там(на герана) да следи дали хората говорят на румънски ги чува. Раду Булие е бил бит и след това изпратен в Бешлий, където е посрещнат от кап.Ганчев също с тояга.

"Палачи" на румънците от окръг Плевен

1. Ганчев,капитан със седалище село Бешлий, сега преименувано на Борил

2. Мустаков, капитан със седалище в Сомовит. Агенти: Георги Тошев и Борис Манолов -българи от Македония, заселени в Черчелан(дн.с.Дъбован), Симеон Павлович, живеещ в с.Мъгура, руснак."

А в края на злополучната 1934-та година жителите на Мъгура получават като новогодишен подарък ново име на селото "Загражден"(7.12.1934).

Хубавото в цялата тази история е, че след толкова много бой няма убити. А иначе "мерките" взети от властта дават резултат! Румънците от с.Мъгура(Загражден) намразват родния си език и от дъното на душата си вече не искат да имат нищо общо с "циганския" си произход. Те са претопени и стават българи, затова бъдещите наследници на жестоко битите вече нищо не знаят за потеклото си. Или не искат да си спомнят...

РУМЪНСКИ ДОКУМЕНТ ОТ 1830 г.

Този документ е открит от акад.Стоян Романски в архивите на гр.Крайова /Румъния/и представлява списък на 528 семейства бежанци минали Дунава при Оряхово по време на руско-турската война 1828 /29 г. за да се заселят във Влашко.В списъка е дадено родното място,името на главата на фамилията и мястото,където се е заселило семейството.
Конкретно от с.Мъгура в с.Силищоара/Румъния/ са се изселили шест семейства.
Лингвистичният анализ показва румънски произход на фамилните имена:
VIJULIE-от рум.'буря,фъртуна ',думата е диалектна и е разпространена в областта Олтения
DOŞA-фамилните имена от този тип,завършващи на -а са много разпространени в Трансилвания/Румъния/
CURCĂ-от рум.'пуйка'
ŞOANĂ/неправилно записано "ŞONĂ"/-от рум.'шега,глума',думата е диалектна,разпространена в областите Олтения,Банат и Трансилвания
Личните имена-Лупу/в превод Вълчо/,Георге,Митре,Раду,Стан са изконно румънски.
Документът е показателен с това,че към периода 1828/29 г. в с. Мъгура е живяло население с румънски произход.Според същия документ,през 1828/29 г. от с.Мъгура в с.Избичени/Влашко/ се изселва и група от четири семейства,този път българи.
Малкият брой семейства,живяли през този период в Мъгура е показателен,че населението е намаляло вследствие на някакъв инцидент.Най-вероятно това е чумната епидемия от 1813-1814г.,върлувала в Плевенско и покосила крайбрежието на р.Дунав.
***Написаното е базирано въз основа на монографията на С.Романски-"Българите във Влашко и Молдова"-1930 г.,където документът е поставен под номер 93,стр.99-116
От друг документ знам,че през август 1832 г. гореспоменатият "Стан Шонъ"/или Шоанъ/ се е завърнал пак в България,преминавайки Дунава от скелята Излаз/дн.Румъния/.С него е бил и племенникът му Войку син на Йон Шоанъ.В наши дни родове Шоанъ/Шонови/,Куркъ има в с.Загражден,а Дошъ/Дашеви/ и Вижулие/Вижалие/Маринови/-в с.Дъбован.

ВЛАШКИ СЕЛИЩА В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ според eliznik.co.uk

1877 г.-ИЗ БЕЛЕЖНИКА НА ЕДИН ВЕТЕРАН

Обложката на румънската книга "1877 -Din carnetul unui veteran"("1877-От бележника на един ветеран") от Ştefan Georgescu.

Сержант Щефан Джеорджеску е един румънски войник,участвал в обсадата на Плевен по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.Ето какво той пише в своите мемоари за село Мъгура/дн.Загражден/:
"Денят,определен да минем Дунава за България дойде.Като стигнахме на моста/понтонния мост м/у Силищоара и Мъгура-бел.моя/,се обърнах назад.Множество хора на брега ни викаха:"Успех!И да се върнете здрави!"
Като че ли щяхме да се върнем всички!
Гледах към румънския бряг,откъдето се чуваше глух и особен шум,като че ли беше от рой пчели или,по-точно,като че ли чуваш от голяма разстояние шума на един водопад.Сред този шум чувах доста ясно гласа на моята майка,която ме зовеше.
Колкото повече напредвахме,толкова Дунав и румънската земя се отдалечаваха бавно от погледа ми,докато изчезнаха съвсем.
В първото село ,в което влязохме живееха румънци/Мъгура-бел.моя/.
Попитах един старец как са могли да търпят варварството на турците,а не са дошли в страната,където са техните братя.Отговори ми,че са предпочели турците пред своите братя.защото злото,което ти причинява чуждият,не те наранява така,както ако ти го стори брат.
В Румъния,казваше той,селяните са бедни,защото нямат земя.Тук,макар да нямаме собствена,поне земя колкото щеш,а в замяна даваш на държавата малък данък.
Можеш да се трудиш,колкото сили имаш,стига Господ да ти даде много крави и много и яки деца.Ако минем в Румъния,ще сме принудени да работим за тоя дето духа,на чокоя,който не те смята дори за човек,а камо ли за брат.Този отговор на стареца ме накара да се замисля."-из "1877-из бележника на един ветеран" от Щефан Джеорджеску С.1977 стр.12-13

20 август(1 септември-нов стил) 1877 г.

Кръстът при гр.Корабия/Румъния/,кв."Силищиоаръ",гледан от р.Дунав и на брега.

1877

Кръст,издигнат на левия бряг на р.Дунав/срещу кв.Силищоара,гр.Корабия/,в памет на преминаването на румънските войски на 20.08.1877 г.Върху постамента е написано-"В памет на тези които ни дадоха Независимостта".Същите тези войски,заедно с руските,донесоха и Свободата на България!

С D върху картата е означено мястото на кръста,между км 628 и км 627 по левия бряг на Дунава.

По време на Освободителната война 1877/78 г। между с.Силищоара/дн.квартал на гр.Корабия/ и с.Мъгура/дн.Загражден/ е построен понтонен мост,по-който на 20 август/стар стил/ преминават румънските войски,участвали в обсадата на Плевен.***Това преминаване е пресъздадено във филма на реж.Sergiu Nicolaescu "Pentru patrie"/"За родината"/-1976 г. откъс,от който може да видите тук(кликнете на-http://www.youtube.com/watch?v=SiPA4_dLukk ).На клипчето румънските войници вървят по понтонния мост към с.Мъгура/дн.Загражден/.

***Написаното е базирано на статията на Георги Барболов- "Действия на румънските войски по преминаване на р. Дунав(1877-1878 г.)",публикувана в "Военно-исторически сборник"-1978 г./кн.1,стр.124

КАЛУШ И КАЛУШАРИ

"В Западна България русалците носят названието калушари...Имало е такива в Ловчанско и Плевенско,но най-вече са били от влашките села край Дунава."-Димитър Маринов,"Религиозни народни обичаи"-2003 г.


"Калуш" е може би най-характеният и емблематичен танц за Олтения/Румъния/,както и за дунавските власи в България.Някога е бил игран в с.Загражден/Мъгура/,но днес почти никой не си спомня за него.Може да го видите на-http://www.youtube.com/watch?v=ndxoye0vEfg
Но власите от с.Дебово,Никополско играят този танц и до наше време.Може да ги видите на-http://vbox7.com/play:0a243280